IoT Forum

Най-големите компании за софтуер: Масова акселерация

Секторът е абсолютният шампион на 2018 г. сред всички браншови класации в "К100": той расте най-силно и е най-печеливш





Вечният остров на оптимизма в българската икономика продължава да крачи уверено към това да отговаря за повече от 3% от брутния вътрешен продукт на България. Данните от 2018 г. показват, че няма никакви причини оптимизмът да стихва – напротив, той изглежда по-оправдан от всякога. Всички компании от топ 10 отбелязват двуцифрен ръст на приходите, някои компании от топ 25 се изстрелват с почти 100%, а цялостното средно представяне на всички компании показва повишение на приходите за изминалата година от над 32%. Годината е била много силна и при печалбите - средният марж е над 15%. Накратко, софтуерният сектор е абсолютният шампион на 2018 г. сред всички 12 браншови класации в "Капитал 100" - той расте най-силно и е най-печеливш. А само 25-те IT в подреждането имат приходи 1% от БВП на България.

Голямата картина показва интересна ситуация. Всички представители на компании, с които "Капитал" говори, очакват разширение на броя служители в краткосрочен план. В същото време отново всички посочват един и същ проблем, с който са се сблъскали през 2018 г. и изминалите месеци на 2019 г. – липсата на добре подготвени специалисти и прегряващия пазар на труда. Нищо от това не е ново. Проблемът е същият, какъвто беше и миналата година, и годината преди това, и годината преди нея. И въпреки този вечен проблем растежът не спира.

1.2 млрд. лв. са приходите на 25-те най-големи софтуерни компании.

Разместване по върховете

Тази година на върха на класацията застава "Прогрес софтуер" (вече официално преименуваната "Телерик", която през 2014 г. бе купена от американската Progress). Това разместване на върха обаче идва с уточнение – то едва ли ще се запази. За 2018 г. "Прогрес софтуер" е отбелязала ръст на приходите 123% до 205 млн. лв., но този огромен скок се дължи преди всичко на еднократен ефект от продажба на нематериални активи. Досега компанията запазваше стабилен ръст на приходите от около 20% на година. Реално приходите от софтуерната дейност на "Прогрес" са около 100 млн. лв., се вижда в отчета, т.е. с този си резултат компанията би заела 3-ото място. Финансовата операция със собственика прави дружеството и феноменално печелившо - с марж 65%.

Пред "Капитал" Йогеш Гупта, изпълнителен директор на американската Progress, коментира, че не може да даде повече детайли за единичния ефект, защото фирмата е публична и обект на регулации, които не позволяват това. "Ние имаме силен основен бизнес и работим по иновации, които ще продължат да носят резултати за компанията, клиентите и акционерите ни в бъдеще", коментира той. "За нас 2018 г. беше важна година в редица направления. Поставихме основите за пускане на серия важни нови версии на нашите продукти, ефектът от които вече усещаме." Гупта добави, че от гледна точка на България най-важно е било отварянето на новия офис на компанията, като фирмата ще продължи да инвестира в екипа си тук.

Вице-, но реално отново шампион, е миналогодишният лидер "Пейсейф България", българският клон на международната компания за разплащателен софтуер Paysafe Group. Тя също отбелязва повече от впечатляващ ръст за последната година – 47%, като приходите вече надхвърлят 150 млн. лв. Тези числа почти със сигурност означават, че следващата година "Пейсейф" ще се върне на върха.


"Успехът ни на местно ниво е обвързан с доброто представяне на компанията в глобален мащаб и все по-голямата популярност на дигиталните портфейли като средство за разплащане", казва Мирослав Божилов, генерален директор на "Пейсейф България"


Пред "Капитал" Мирослав Божилов, генерален директор на "Пейсейф България", коментира, че през миналата година броят на служителите в София е надхвърлил 1000 души, като столицата ще продължи да бъде основен софтуерен център за продуктите на компанията. "Успехът ни на местно ниво е обвързан с доброто представяне на компанията в глобален мащаб и все по-голямата популярност на дигиталните портфейли като средство за разплащане", казва той. "Нашият портфейл Skrill става все по-популярен с добавянето на нови функционалности, които се разработват основно в София."

На трето място за поредна година е "Виемуеър България", българският офис на американската VMware. Приходите на фирмата достигат 108 млн. лв. при 21% годишен растеж. Лошата новина за "Виемуеър" е, че компанията е една от едва двете фирми (заедно с "Фадата"), която не работи на печалба.

"Годината беше много успешна за офиса на VMware в България. Продължихме да развиваме и увеличаваме екипите си в София с фокус върху развойната дейност...

Read More

Read More

А1 обяви ръст на приходите и печалбата

Разходите на телекома за първите шест месеца намаляват


А1 отчете приходи от 93,4 млн. евро за периода април-юни 2019 г. (снимка: А1)

Телеком операторът А1 отчете стабилен ръст на всички основни показатели през втората четвърт на 2019 година. Обявените днес финансови резултати запазват позитивната тенденция от последните три години.

Приходите от мобилни и фиксирани услуги се увеличават със 7,5% до 93,4 млн. евро спрямо същия период за 2018 г., а общите приходи растат с 4% и достигат 115,4 млн. евро. Печалбата преди данъци, такси, лихви и амортизация (EBITDA) възлиза на 45,1 млн. евро, регистрирайки ръст от 9,3% на годишна база.

Ръстът на приходите от услуги се дължи основно на фиксирания бизнес, който расте с 14,4% до 28,9 млн. евро. Основните причини за това са големият брой ИКТ проекти за бизнес клиенти, откриването на нов високотехнологичен дейта център на A1 в София и реализираните IoT проекти в български общини и големи компании.

Средният приход от фиксирана линия (ARPL) продължава да бележи ръст на годишна база – с 5,6% до 13,2 евро, а броят на клиентите на фиксирани услуги се увеличава с 2,5% до 1,040.5 млн.

Финансови резултати на А1 за второто тримесечие и първото полугодие на 2019 г.



Мобилният бизнес също запазва позитивния тренд с ръст от 4,6% до 64,5 млн. евро, благодарение на увеличения брой на бизнес абонатите и повишените усилия за запазване на клиенти на частния сегмент чрез специални пакетни оферти. Стабилните резултати на мобилните услуги в бизнеса и при крайните клиенти води до ръст на средния приход от абонат (ARPU) от 8,2% до 5,6 евро.

През първата половина на 2019 г. приходите от услуги нарастват със 7% до 182,9 млн. евро, благодарение на ръста на фиксираните услуги и на мобилните услуги.

Разходите на компанията през първото полугодие на 2019 г. намаляват вследствие на намалените разходи за оборудване, устройства и реклама, които успяват да компенсират повишените инвестиции в персонал и телевизионно съдържание.

Вследствие на тези фактори А1 отбелязва солиден ръст на печалбата преди данъци, такси, лихви и амортизация EBITDA от 13,3% до 87,9 млн. евро за първите шест месеца на годината.

https://technews.bg/article-117929.html

Read More

Интегриране и сливане на космическите и наземните технологии и инфраструктури



Сряда, 17 Януари 2018
д-р инж. Марко Лизи

Европейска космическа агенция, Холандия

marco.lisi@esa.int
Резюме

Универсалната локализация и синхронизиране (тайминг), универсалното наблюдение, универсална свързаност, 3D цифрово моделиране: тези четири основни технологични тенденции предизвикват епохален преход в историята на човечеството, характеризиращ се от една страна чрез интегрирането и сливането на различни пространствени и наземни технологии и инфраструктури, в ново, подобрено представяне на нашия физически свят; от друга страна - чрез прогресивната дематериализация на продуктите и чрез трансформирането им в услуги.

Това епохално развитие изисква промяна в концепцията за инженерството, като по-систематично, по-конкурентно и то трябва да се изучава през целия живот.

Цялото производство ще бъде радикално трансформирано както по отношение на организационните парадигми (т. нар. Индустрия 4.0), така и по отношение на радикално нови технологии (Допълнително производство - Additive Manufacturing).

Тези нововъзникващи технологии ще доведат до радикални промени в нашето общество – от автономно шофиране до широко ползване на безпилотни летателни апарати (БЛА) за търговски, а не само за военни цели.

В "Новия цифров свят" бъдещето на космическите технологии разчита на две думи: "интеграция" и "синтез".

С основната си роля в позиционирането и тайминга, в дистанционните методи и в комуникациите, днес космическите технологии могат да играят съществена роля в предоставянето повсеместно на широколентови цифрови услуги.

Универсалната повсеместна свързаност, изисквана от Интернет на нещата (IoT), въпреки широкото разпространение на безжичните мрежи и обещанията за 5G, никога няма да бъде напълно постигната без спътниковите мобилни комуникации.

Същото се отнася и за автономното шофиране и ползването на БЛА, където спътниците не само осигуряват повсеместна комуникация, но и универсално повсеместно позициониране и тайминг.

Необходима е безпроблемна интеграция на космическите и наземните технологии: по-специално сателитните комуникации трябва да бъдат напълно оперативно съвместими с наземните мрежи и от тази гледна точка е желателно, а дори и задължително) пълно интегриране на спътниците в стандартите 5G.

Сателитите и безжичната връзка могат да работят много добре заедно и да бъдат основен елемент на новия дигитален свят около и над нас, но се изисква едно последно усилие за тяхното сливане.

I. Въведение
Епохалният преход се задейства от четири основни технологични тенденции:

a. Универсална локализация и синхронизиране: Глобалните навигационни сателитни системи и други подобни инфраструктури за позициониране, навигация и синхронизация (PNT) позволяват много точна локализация в пространството и времето както на хората, така и на нещата;

б. Универсалните дистанционни методи: от 1 до 10 трилиона сензори ще бъдат свързани към интернет през следващото десетилетие (минимум 140 сензора за всяко човешко същество на планетата;

в. Универсално свързване: 2,3 милиарда мобилни широколентови устройства и 7 милиарда мобилни клетъчни устройства през 2014 година. През следващите години 5G значително ще увеличи скоростта на свързване и данни;

г. Прогресивно и детайлно 3D моделиране на света около нас.

II. Универсално локализиране и тайминг


Фигура 1: Много съзвездия на ГНСС

Глобалните навигационни спътникови системи, като GPS, ГЛОНАСС, Galileo и Beidou заедно представляват потенциално оперативно съвместима и координирана инфраструктура, която по същество подпомага повечето промишлени и икономически аспекти на нашето общество (фигура 1).
По-конкретно GPS се смята за глобална услуга, тясно свързана с всички други - от електроразпределителните системи до системите за управление на въздушното движение, от железопътните мрежи до водопроводните и нефтопроводни мрежи.
В съзнанието на средния потребител (но също така и на много инженери) основният принос на ГНСС и причината за тяхното съществуване изобщо е те да осигурят точна позиция и надеждна навигация, било то на кола, самолет, влак или кораб.
Прецизното синхронизиране сред инженерите е основно за ГНСС.
В реалността, както сочи проучване на Държавния департамент на САЩ, таймингът е най-стратегическият и основен елемент от услугите, предлагани от ГНСС, и именно той засяга всички инфраструктури на обществото. В световен мащаб се разработват и PNT системи и технологии, които не са свързани с ГНСС.
В бъдеще вероятно ще се създаде система от системи, които включват едновременно ГНСС и инфраструкт...

Read More

Read More

Обнародвани заповеди за КККР



Сряда, 17 Юли 2019
В ДВ, бр. 54 от 09.07.2019 г. са обнародвани заповеди на изпълнителния директор на АГКК, както следва:

Заповед № РД-18-416 от 14.06.2019 г. – за одобряване на КККР за поземлени имоти с идентификатори: 68134.1504.2353, 68134.1504.2577 и 68134.1504.2585, район „Искър“, Столична община, област София (столица);

Заповед № РД-18-418 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Беловец, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-419 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Бисерци, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-420 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Божурово, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-421 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Горичево, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-422 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Задруга, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-423 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Звънарци, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-424 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Медовене, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-425 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Мъдрево, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-426 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Равно, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-427 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Савин, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-428 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Севар, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-429 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Сеслав, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-430 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Тертер, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-431 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Точилари, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-432 от 19.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Юпер, община Кубрат, област Разград;

Заповед № РД-18-433 от 20.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Бижовци, община Трявна, област Габрово;

Заповед № РД-18-434 от 20.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на гр. Плачковци, община Трявна, област Габрово;

Заповед № РД-18-435 от 20.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Престой, община Трявна, област Габрово;

Заповед № РД-18-436 от 21.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Енчовци, община Трявна, област Габрово;

Заповед № РД-18-437 от 21.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Радевци, община Трявна, област Габрово;

Заповед № РД-18-438 от 21.06.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището на с. Фъревци, община Трявна, област Габрово;

Заповед № РД-18-439 от 25.06.2019 г. – за одобряване на КККР за урбанизираната територия в землището на с. Бохот, община Плевен, област Плевен;

Заповед № РД-18-440 от 25.06.2019 г. – за одобряване на КККР за урбанизираната територия в землището на с. Ласкар, община Плевен, област Плевен;

Заповед № РД-18-441 от 25.06.2019 г. – за одобряване на КККР за урбанизираната територия в землището на с. Къртожабене, община Плевен, област Плевен;

Заповед № РД-18-442 от 25.06.2019 г. – за одобряване на КККР за урбанизираната територия в землището на с. Дисевица, община Плевен, област Плевен;

Заповедите влизат в сила в деня на обнародването им в „Държавен вестник“.

https://www.geomedia.bg/geodezia/item/7618-%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BA%D0%BA%D1%80

Read More

Анализатори откроиха перспективните IoT технологии

Те представляват развитие на съществуващите мобилни стандарти


Около 80% от IoT устройствата ще бъдат свързани чрез шлюзове на базата на локални и персонални мрежи, работещи в нелицензирания спектър (снимка: CCO Public Domain)

За безжично свързване на IoT оборудване могат да се използват различни радиотехнологии и стандарти за комуникация. Кои са най-перспективните от тях – на този въпрос дава отговор изследване на компанията J’son & Partners Consulting.

Според експертите, около 80% от устройствата за „интернет на нещата” ще бъдат свързани чрез шлюзове на базата на локални и персонални мрежи в радиочестотни ленти, използвани по опростен начин (в нелицензирания спектър). В същото време самите шлюзове могат да бъдат свързани чрез съществуващи мобилни мрежи или теснолентови IoT безжични мрежи.

Въпреки че теснолентовите безжични IoT мрежи не се считат за най-масовия сегмент, те би трябвало да се използват за свързване на IoT устройствата в много индустрии за широк спектър от приложения, които ще бъдат трудни или невъзможни за използване с други видове безжични комуникации.

Теснолентовите безжични IoT комуникационни мрежи в радиочестотните ленти от лицензирания спектър са представени от няколко стандарта, сред които най-често се срещат NB-IoT и LTE-M на 3GPP консорциума.

Всъщност, тези технологии не са самостоятелни стандарти, а представляват развитие на съществуващите мобилни стандарти, които са били модифицирани, за да отговорят на нуждите за свързване на устройства с ниска мощност – по принцип IoT устройствата работят на батерии и имат ограничени изисквания за честотна лента.

В същото време има повече от дузина различни отворени и затворени стандарти на теснолентови безжични IoT комуникационни мрежи в радиочестотните ленти, използвани по опростен начин (в нелицензирания спектър), но LoRaWAN и SigFox са най-популярните в света.

Тъй като се разработват усъвършенствани технологии (теснолентови LoRaWAN, NB-IoT и др., в дългосрочен план – 5G), телекомуникационните оператори ще се опитат да уловят нови ниши, предлагайки не само комуникационна услуга като такава, но и цялостно решение, вкл. услуги за системна интеграция и обслужване на IoT платформи. Тази тенденция вече се проявява, според анализа.

https://technews.bg/article-117922.html

Read More

TTI представи нова техническа документация за машинно зрение, коботи и мониторинг на въздуха



TTI пусна три нови бели книги, за да помогне на инженерите да се възползват от най-новите технологии, които оптимизират индустриалните приложения и производствената среда. Документите разглеждат машинното зрение и неговото приложение в потребителските интерфейси, колаборативната роботика като средство за повишаване на гъвкавостта на производството, както и ролята на сензорните технологии за подобряване на мониторинга на качеството на въздуха в помещенията (IAQ).

"Потенциалът на сензорите е безкраен. Те са икономически ефективен начин за въвеждане на автоматизацията в индустриалните приложения и за получаване на достъп до данните, необходими за оптимизиране на ефективността и производителността, като същевременно подобряват безопасността и качеството на живот на хората, работещи в тази среда. Създадохме този набор от техническа документация, за да предоставим леснодостъпен обзор на тези ключови технологии и да помогнем на инженерите да ги разберат и реализират", обясни Рос Крюгер, директор маркетинг доставки на TTI в Европа.

Трите бели книги са озаглавени: "Подобрени интерфейси човек-машина, използващи MV и AI с компонент за човешко зрение - Omron HVC-P2"; "Коботите идват: как съвместните работни процеси ще осигурят гъвкавото производство на бъдещето" и "Нещо във въздуха - измерване на качеството на въздуха в затворени помещения".

Документите осигуряват цялостна представа за индустриалната среда, в която тези технологии намират приложение, и дават практически насоки на инженерите, които искат да ги използват.

http://electronics-bulgaria.com/article/3163-tti-predstavi-nova-tehnicheska-dokumentaciia-za-mashinno-zrenie--koboti-i-monitoring-na-vazduha

Read More

Microchip обяви първата NOR флаш памет с MAC адреси



Microchip обяви първите в света NOR Flash памети, които предлагат опции за интегриран MAC адрес. Паметите от фамилията SST26VF Serial Quad I/O (SQI) 3V Flash имат предварително програмирани EUI-48 и EUI-64 адреси, осигурявайки рентабилни plug-and-play решения за съхранение на свързани приложения, които използват Ethernet, Bluetooth, Wi-Fi, IEEE 802.15.4 и FireWire. Опциите за MAC адрес са достъпни при паметите с обем от 16, 32 и 64 Mb.

И двата предварително програмирани адресни възела EUI-48 и EUI-64 се състоят от организационен уникален идентификатор (OUI) и идентификатор за разширение (EI). Докато OUI се закупува през IEEE от отделни компании, EI се придобива и управлява от всяка компания чрез изграждане на уникален EI идентификатор във всеки продукт, като по този начин се осигурява уникален адрес за всяко използвано или доставено устройство.

Моделите SST26VF064BEUI, SST26VF032BEUI и SST26VF016BEUI разполагат с 6-проводников 4-битов I/O интерфейс, който позволява работа с ниско енергопотребление и върхови характеристики в корпус с малък брой изводи. Предлагат се корпусирани като SOIC с 8 извода и в 8-пинов WSON корпус и разполагат с SQI Flash интерфейс с функционалност за защита от презапис. Интегрираната фирмена технология SuperFlash на Microchip предлага висока издръжливост, ниски работни токове и ниска консумация на енергия, което прави тези памети подходящи за индустриални и потребителски приложения, свързани с облака, като например интелигентни хъбове за дома, интелигентни домашни електроуреди, оборудване за домашна и индустриална автоматизация, оборудване за сигурност и наблюдение.

http://electronics-bulgaria.com/article/3160-microchip-obiavi-parvata-nor-flash-pamet-s-mac-adresi

Read More

Столична община монтира 22 станции за измерване на качеството на въздуха



Столична община започна монтирането на 22 сензорни станции за измерване на качеството на атмосферния въздух въздуха в София. Това е първата общинска система за измерване, която ще допълва националната на Изпълнителна агенция Околна среда (ИАОС). Данните от сензорите ще бъдат достъпни в реално време от началото на декември.
 
"Амбицията на общината е да създадем собствена система, която да е точна и да дава информация от повече точки в града. Съгласно изискванията първият сензор се монтира до станцията на ИАОС, за да се извършва паралелно измерване с референтната станция. Сензорните станции измерват най-разпространените замърсители, в това число ФПЧ 10 и ФПЧ 2,5", обясни кметът на София Йорданка Фандъкова
 
По данни от ИАОС през 2018 г. броят на дните с превишения на ФПЧ е намалял със 17% спрямо 2017 г. По предварителни данни за 2019 г. намалението е с 45% спрямо 2017 г.
 
Партньори по проекта за изграждане на система от сензорни станции са общини и университети, представляващи градовете Солун, Никозия, Тирана и Скопие. Системата е базирана на IoT технологии, интелигентни сензори и софтуер с отворени данни.

http://ecology-bulgaria.com/article/2674-stolichna-obshtina-montira-22-stancii-za-izmervane-na-kachestvoto-na-vazduha

Read More

Навигация

[0] Forum

Премини на пълна версия